Всеки знае, че има връзка между музиката, която слушаме и нашите чувства, настроения и състояния. Музиката е изкуство, универсален език и сред най-важните ѝ качества е способност сякаш да жонглира с нашите усещания, и дори спомени.

Механизми

Музикалните елементи, чрез които музиката докосва най-съкровеното в нас са същите тези неща, които с години се учим да овладяваме. Ритъмът ни кара да се движим или ни успокоява и хипнотизира. И в двата случая ни пренася някъде другаде. Нашите тела пулсират в темпото на любимите ни парчета – те ни нажежават или се превръщат в причина за самосъзерцание и медитация. Мелодиите са високи, крехки и романтични или по-скоро тъмни, тревожни, извиращи от по-ниския регистър – всички те разкриват своите безкрайни истории.

От индивидуалното към споделеното

От векове, не само музиканти и композитори, но и учени изследват връзката между емоциите и музиката. Неслучайно поп парчетата достигат до сърцата на милиони хора по света. Текст и музика се комбинират не само като резултат от композиционни умения, но и сякаш като резултат от емоционално инженерство. Така те успяват да предизвикат изключително конкретни реакции и усещания на база на многовековната ни връзка с музиката на нашата култура. Тези връзки са универсални и все пак, колкото сходни толкова са и различни. През 2020 г. учени в Бъркли публикуваха изследване, в което класифицират 13 вида споделени усещания, които група слушатели от различни култури откриват в над 2000 музикални откъса. По този начин те разграничават цялата тази музика не според нейния жанр – джаз, класика, поп-музика и т.н. – а според емоциите, които предизвиква сред слушателите.

Фактори на влияние

Езикът на западно-европейската музика е коренно различен от този на източната музика и затова връзката между емоциите и музикалния език е специфичен за определени общества. Много са факторите, които оказват влияние върху въздействието на музиката – спомени за места, моменти или ситуации могат да подействат като усилвател на емоциите заложени в парчето. Могат и да ни накарат да мразим до болка дадени песни или изпълнители. Активното слушане на музика води до отделяне на определени невротрансмитери, като допамин или серотонин, които са пряко отговорни за нашите усещания.

Музиката като терапия

Съхраняваме музикалната памет в амоновия рог на мозъка, което означава, че е по-малко вероятно тя да бъде увредена от заболявания или с възрастта. Музиката ни помага да достигнем до спомените си през емоциите, които сме изпитали и затова лекари и учени по цял свят изследват нейния терапевтичен потенциал, не само като превенция, но и с приложение при заболявания като Алцхаймер и деменция.

Слушането на музика е комплексен процес, който съпровожда много от нас през целия ни живот. Той ни помага не само да открием себе си, а да бъдем креативни, да развиваме своята емоционална интелигентност, отношенията си с другите, дори да поддържаме паметта си. Нека музиката никога не спира да звучи в нашия живот.