Светлана Смолева е българска актриса, която се занимава с озвучаване на реклами, филми, аудио книги и сериали повече от две десетилетия. Вярваме, че няма човек, който да не е чувал нейния глас поне веднъж. Правила е дублаж на роли на световно известни актриси като Анджелина Джоли, Дженифър Анистън, Ким Бейсингър и Сандра Бълок и е била гласът зад кадър във филми като Кунг-фу Панда, Батман, Шрек, Хари Потър и Спайдър-Мен. А от озвучаването на безброй испански сериали се е зародила и любовта й към испанския език и култура. Това намира въплъщение и в нейния музикален проект на име Blanco Blue.

Един от последните й проекти се нарича „Приказки за слушане“, с който си поставя за цел да популяризира българското народно творчество за деца. В нейния Youtube канал можете да намерите 10+1 български приказки измежду които „Срещу Великден“, „Златното момиче“, „Житената питка“,„Момчето и вятърът“, „Който прави добро, добро намира“, като всяка е прочетена с характерния за всеки герой глас. Горещо препоръчваме да ги чуете и пуснете на децата около вас.  За нас е удоволствие да споделим нашия разговор със Светлана за работата й като озвучител и любовта към тази страхотна професия. Приятно четене!

 

Как си избра професията “гласов артист”? Или тя избра теб?

Не знаех, че професията ми се нарича Гласов артист - ето, че научих нещо ново. Още с първия въпрос.

Вероятно такова е било призванието ми. Никой никога не ме е учил специално да чета. Родителите ми казват, че на две годинки и половина съм познавала буквите и съм можела да ги свързвам в думички, а после и в изречения. Превърналата се в крилата фраза:"Откак се помня, все пея", мога да приложа към себе си като: "Откакто се помня, все чета".

И това действително е така - поглъщах всичко от библиотеката в къщи, а по-късно и в училищните, читалищните и квартални библиотеки - българска и руска класика, включително на руски, западни образци, научни, исторически и енциклопедични издания... но най-много обичах приказки и легенди, както и прекрасните наши и чуждестранни прочути детски автори, които впоследствие изучавахме като студенти по Актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, и държахме изпит по Детска литература при прекрасната професор Елка Константинова. Разбира се, приказките се четяха по роли с различни гласове, а в гимназията, понеже никой от класа не си беше прочел "Тристан и Изолда", учителката ни по литература ми я връчи и я прочетох пред класа всред всеобща забава и подчертан интерес от страна на тийнейджърите-съученици.

Винаги съм искала да се занимавам с това и съдбата беше така благосклонна да ми даде тази безценна възможност - милостта да бъда реализирана в това, в което много, наистина много ме бива. Безкрайно благодарна съм. Чувствам се привилигирована и благословена с моята работа, в която е сърцето ми. Не бих го нарекла избор. Поне не и при мен. Това е призвание. Предназначение. Благословия.

 

Днес известни актьори (Джим Кери, Уил Смит, Робин Уилямс) озвучават анимационни филми. Според теб къде се крие чарът на това да си глас зад кадър?

В днешно време до голяма степен, да не кажа и преди всичко, ползването на гласове на известни имена е маркетингова стратегия. Мен лично ме натъжава отношението: "А, дай да подублираме за разнообразие. Пък и за някой лев, що не...?!" Защото и такова има, и сякаш става все по-разпространено. Докато хора, на които сърцето им гори в тази работа, просто не работят. Но такива са спецификите на времето, в което живеем.

За мен "чар" е твърде повърхностен подход, отношение и определение за каквото и да е - дейност, отношения, съзидание, творчество - всичко, в което влагаш сърцето си, времето от живота си, съкровението на отдадеността си. Но... плитички са времената и нравите ни, затова и няма да задълбавам повече. За големите, великите и известните може да е допълнително, забавно, очарователно, пък че и платено "Защо не?!". Но за мен това е същност. Това е любовта на професионалния ми живот и сърце.

 

Какъв тип проекти обичаш да озвучаваш? Какви са разликите между това да озвучаваш книга и реклама?

Всичко обичам да озвучавам.

Най-много обичам анимация, разбира се. Чувала съм, че много колеги намират разлика. За мен всичко си ми е супер в работата ми. Когато работиш със сърце, всичко е чудесно и интересно. И аз бих казала, че това в пълна сила важи за мен.

И реклама, разбира се. В анимацията и рекламата е най-голям обемът, дълбочината и интензивността на вложения от страна на актьора ресурс, наситеността на преживяването и отдаването, а оттам и зареждането, и удовлетвореността са най-големи. Щастиеобменът е най-пълен. 

 

Какво е най-предизвикателното в твоята професия? Успяваш ли да излезеш от роля щом излезеш от студиото?

Да, разбира се. Това не е сливане с образа, самозабрава някаква или загуба на себе си. Не. Това е изпълнение. С точната дозировка, баланс, прецизност и "правилност" на вложения емоционален ресурс - талант, енергия, жизнерадост, усет и отдаване. Това става "от самосебе си". Понеже е преди всичко интуитивен процес. Дарбата е такова нещо. Оттам идва и възможността, по-скоро способността да става на момента - един голям, сложен, неподлежащ на описание комплекс от усещане и дейност се материализира мигновено. Това е работа симбиотична, синергична и много-много специфична. И поне за мен, разбира се, любима.

Когато имаме лоши преводи. Е, тогава е наистина тежко. И когато средата е негативна. Това Е предизвикателство. Самата професия, самата работа в професията е предизвикателство, такава е същността й. Ти никога не знаеш какво точно ще излезе от твоето тяло като изпълнение. Само знаеш, и това е една вътрешна, базова увереност, че това ще бъде най-доброто възможно, най-точното и подходящо за случая, за конкретната роля и задача. И непременно ще се получи прекрасно - изящно, неотразимо и уникално. Точно така и става - сътворява се на момента. Тънка работа е наистина. Необяснима. Уникална. Като всяко едно изкуство.

 

В кои ситуации гласът не е достатъчен, за да предадеш посланието на текста?

Нямала съм такива ситуации. Или поне не помня да е имало такива ситуации. Гласът, звукът е това, което ни превежда там, където трябва да бъдем отведени. Не знам дали знаете, но това става именно чрез звука, чрез гласа на говорещите. Затова и гласът е толкова важен, звученето, въвеждането в света на произведението.

 

Кой е любимият ти проект, който си озвучавалa и защо?

Всичко, което съм озвучавала ми е скъпо. Както и колегите, студиата, медиите, тонрежисьорите, преводачите, режисьорите на дублаж... всички участници във всеки един процес.

Започнах като глас на джинглите на Радио Витоша, първите ми сериали бяха "Аристократи"и "Лус Мария", безброй реклами - всичките любими. Много си обичах латиносериалите - освен заради испанския, а и защото там озвучаваш всичко "от баба до бебе" и енергията е лека и ежедневна. Тигрицата от "Кунг-фу панда", Скарлет от "Миньоните", Мардж, Лиса, Мълхаус и още поне дузина персонажа от "Семейство Симпсън", геройчетата ми от "Уинкс", "Бакуган", "Ю Ги О", "Хана Монтана" - там бях българският глас на самата Доли Партън (лелята на Майли), гласът на старшата Ангелка, самата Дела Рийз в "Докоснат от ангел", Ягодка от "Ягодов сладкиш", Випо от "Випо и приятели", Тайра Банкс, Хайди Клум и т.н., и т.н. безброй героини и геройчета, обучения, телефонни централи, инстор медии и т.н...

Много обичам джингли - гласът - запазена марка на сигналите, авторекламите на дадена медия. В началото на века, в "златния" период на радиорекламата, бях глас на четири радиостанции едновременно - Витоша, Ретро, Сити и Радио Франс Ентернасионал за България. Звучаха различно. И много яко. Изключително вдъхновяващ, шеметен и успешен период за моя глас. А и не само.  

 

Има ли герой или проект, който мечтаеш да озвучаваш и защо? 

Съпругата на Бога в "Сита и Рама" - безкрайно полезен и прекрасен сериал за семейните отношения, чиито пример са именно главните герои - източното Божие семейство. Има и други, но тях все още има шанс да ги озвуча, така че няма да ги споменавам. Едно мога да кажа - прекрасни са. Ако успея, ще се чуе. 

 

Ако някой трябваше да озвучава филм за твоя собствен живот - кого би избралa за глас зад кадър и защо?

Тогава вече няма да съм между живите най-вероятно, така че други ще избират и ще преценяват кой е най-подходящ и кой ще работи именно това - моят оригинален глас, ха-ха... А колкото до мен - оглеждам се и се ослушвам за глас като моя - с толкова разностранни и изненадващи и за самата мен възможности и звучене, но досега не съм срещнала такъв. Както глас, така и човек. Всички сме твърде уникални и индивидуални, това е. Колкото и да се шири мнението, че няма незаменими. Но неповторими - да. Има. Със сигурност. Всички сме такива. С цялото ми уважение - поклон!
Ако намеря някога ще ви кажа. Направо ще ви изпратя контакта - да си го ползвате, да си работите с него. Тоест с нея. 

 

Коя е най-запомнящата се случка, която си ималa в звукозаписно студио / по време на запис? 

Може би лапсусите и други неволни езикови грешки, допускани обикновено и най-вече заради бързане, и с особено смешен резултат... като например:
"Лак за коза" вместо "лак за коса", "посираме сместа" вместо "пасираме сместа", "надолу по панирания път" вместо "надолу по павирания път", "О, Барни!" вместо "ОбърнИ!", "НДК-а пробите" вместо "ДНК-а пробите" и т.н.... много беше весело. И продължава да е, предполагам. 

Присъствието и отношението на старите колеги - към нас, към работата, към професията, към живота и към света. Широко скроени, благостни, добри хора с големи сърца. Няма вече такова нещо. Няма я атмосферата, духа, заряда, лекотата, чувството за хумор... тези неща си отиват с хората. А с тях и времената на тази радост си отидоха. Има... мобилни телефони. С интернет. Не бих казала, че страдам от носталгия. Просто отбелязвам и не мога да не го подчертая, като една от най-важните особености - духа в работата - вече отминала. Истински хубаво беше. Благодарна съм.

Някои от тези колеги вече не са между живите. А някои от тях, макар и много по-малко, работят и това е истински дар за професията. Да са живи и здрави! Лидия Вълкова, Наталия Бардская, Стефан Стефанов, Марин Янев... това са само някои от тези прекрасни личности - ветерани. Безкрайно съм благодарна. Както и на режисьорите на дублаж, тонрежисьорите, преводачите. Разбира се, собствениците и шефовете на студиа, медиите, възложителите... всички участници в този магичен, съкровен, уникален процес. Без тях просто нямаше да пиша сега тези думи.

 

Какъв съвет би далa на някой, който иска да се започне да работи като гласов артист? Какви грешки да избягва и над какво да се фокусира?

Да няма говорни дефекти. Да има добър характер. Както и талант, дарба. Възможно най-добро владеене на езика - говоримо и писмено, познаване и точно възпроизвеждане на правилното произношение на литературния език. Умения и възможно най-добра подготовка по владеене на художествено слово, сценична реч, правоговор и техника на говора. Да умее да чете, на глас, в гласови характерности - възможно най-разнообразни и конкретно подходящи за озвучаваните герои без от това да страда дикцията и артикулацията - яснотата на звучене и разбираемостта на текста, да умее да чете включително (желателно) редактирайки на момента. Да работи детайлно с емоционалността и да владее деликатния баланс на изговор и интерпретация на словото - да не бъде нито преиграно, но нито пък сухо и равно. Речта да бъде жива и одухотворена, фино и точно дозирана към всеки озвучаван образ, герой, обект от аудио или аудиовизуалното произведение...

Всичко това преподавам като гост-преподавател на студентите си в НАТФИЗ и в частния курс по дублаж в студио Графити, където всеки, който има желание и възможност може да добие представа, не просто да се докосне, но и да практикува в продължение на месец - в професионални условия на най-високо ниво същината и наситеността във всички основни проявления, приложения, аз ги наричам жанрове на нашата професия.

Но едно мога да кажа на всички и то е моето отношение, подход и реализация в работата ми, (а и във всичко останало в моя живот) - правете го със сърцето си, влагайте себе си, най-доброто на което сте способни. Така и удовлетворението ви ще бъде несравнимо, а и самият резултат, продуктът, творението, творческата ви реализация ще бъде такава, като никоя друга - уникална, запомняща се, вълнуваща, съществена, нужна, чиста, светла и празнична. И ще се радвате на признание, уважение и благодарност.

Като на първо място, разбира се, бъдете здрави! И като на още по-първо място - още едно много важно нещо - бъдете щастливи! Ако не знаете как - научете се - в днешно време това е възможно и постижимо. Защото здравият човек не винаги е щастлив, (за съжаление). Но пък щастливият човек, (обикновено) винаги е здрав. А това е важно за работата.

Благодаря за вниманието!