Албумът е готов, но какво да го правим сега? В наши дни най-много музика се слуша онлайн. Spotify, Apple Music, YouTube, Tidal и Deezer са най-популярните сред стотици сайтове и приложения, в които слушателите достигат до любимите си артисти или откриват нови. Платформите не работят директно с музикантите, затова ни трябва посредник. В следващите редове ще разгледаме някои от най-популярните дигитални разпространители, за да предложим малък ориентир в този дигитален хаос, в който се налага да съществуваме.

Двата модела на работа

В дигиталната дистрибуция има два типа услуги – едните са предплатени, а другите са безплатни. Както може да предположите, предплатените услуги предлагат повече екстри, сред които позициониране на музиката ви в плейлисти, по-бързо качване на изданията, по-високи отчисления и по-добра комуникация със служителите на платформата. Безплатните услуги не са съвсем безплатни, при тях просто няма начална такса или абонамент, а дистрибуторът взима процент от приходите, които вашата музика генерира. При повечето такива услуги сте „сами срещу света“, те не маркетират вашия каталог, не изпращат музиката до куратори на плейлисти, но пък и не ви таксуват допълнително.

Международните играчи

TuneCore е един от най-популярните дистрибутори сред независимите артисти. Техните годишни абонаменти са на цена от 22,99 до 49,99 долара, а безплатната им опция позволява да качите до три парчета само в Tik-Tok, Instagram и YouTube. TuneCore са предпочитано име, заради изключително интуитивния интерфейс на платформата им, бързите и адекватни статистики. Ако предишно издание е генерирало добри приходи, TuneCore могат да предплатят за следващото. Ако сте на годишен план  изплащат 100% от отчисленията, а за безплатния удържат 15%. Комисионната им за дистрибуция в социалните мрежи е 20%. Недостатък на TuneCore е липсата на инструменти за маркетиране.

DistroKid предлагат три абонаментни плана. Те са на цена от 22,99 до 89,99 долара, като разликата е в броя на артисти, чиято музика може да качвате, достъпът до статистики и огромната база данни за контакт със създатели на плейлисти. Фокусът върху управлението на голям брой артисти и маркетинговите инструменти направиха DistroKid една от препоръчваните платформи за независими лейбъли. Те са добър избор и за музиканти, които искат да управляват каталога на повече от една своя банда или проект. Сред негативите на дистрибутора са скритите такси за някои допълнителни функции.

Един от най-старите дигитални дистрибутори в индустрията е CD Baby. Те процедират по доста различен модел от гореспоменатите. За да се възползвате от услугите им, плащате еднократна такса от 9,99 долара на издание. Освен тази цена, CD Baby имат 15% комисионна върху бъдещите ви отчисления, но нямат годишни такси. Чрез CD Baby може да направите и физическа дистрибуция на вашето издание, но за подобни ъпгрейди плащате допълнително.

Местните опции

На територията на България оперират немалко компании, които предлагат дигитална дистрибуция. За млади артисти, може би комуникацията с местна фирма е по-лесният вариант. Amadea Music са едно от най-старите имена в тази сфера. Тяхната услуга е безплатна, като срещу разпространението на музиката ви удържат 15% от приходите. KMK Records работят по модел, който е близък до този на CD Baby. Срещу 10 лв. може да качите сингъл, а цената за албум е 30 лв., като това ви дава достъп до над 150 стрийминг услуги. И в двата варианта получавате 100% от бъдещите си отчисления. Ако искате да видите и други варианти, фирми като Silver Noise, Musive и Facing The Sun също предлагат такива услуги.

Около дигиталната дистрибуция се вихрят огромни полемики. Справедливо ли е заплащането, стриймването най-добрият начин за слушане на музика ли е и т.н. Все теми, които може би трябва да разгледаме в отделен пост. За момента светът не е достигнал до по-добро решение, така че това остава един от основните начини, по които музиката ни може да излезе от репетиционната.