Кратка история на звукозаписа – от восъчния цилиндър до хард диска

Развитието на технологиите променя работата ни като музиканти и аудио инженери, но и навиците ни като слушатели. Човечеството изминава дълъг път в търсене на най-устойчивия запис, с най-автентичен звук, който е и лесен за осъществяване. Разделяме звукозаписа на аналогов и дигитален, но в тези категории събират в себе си редица технологични нюанси, свързани с начина на улавяне, пренасяне и архивиране на звука.

Началото

Човечеството отдавна експериментира с начини, по които да записва и възпроизвежда музика. Устройства с автоматични механизми за просвирване на композиции се появяват още през IX в. В следващите столетия виждаме редица такива – музикални часовници, латерни и музикални кутии. В края на XIX век се появява и механичното пиано, което възпроизвежда произведения, записани на ролки перфохартия без нуждата от изпълнител. Всички тези примери, макар да доказват нуждата ни от записана музика, не позволяват работа със записания материал.

Зората на аналоговия звукозапис

Фоноавтографът на Едуард-Леон Скот де Мартенвил е първото звукозаписно устройство. То улавя акустичните трептения чрез цилиндър, а чувствителна мембрана ги предава към вибриращ писец. Звуковите вълни се нанасят върху листове хартия със специално покритие. През 1860 г. Мартенвил записва френската фолк песен „Au Clair de la Lune“ и това остава в историята като първият успешен музикален звукозапис. Фоноавтографът не може да възпроизвежда звук, затова чак през 2008 г., с помощта на софтуер, който разчита линията на писеца, светът успява да го чуе. Независимо от Мартенвил и близо двайсет години по-късно, Томас Едисон създава своя фонограф. Устройството улавя акустичен звук чрез метална фуния и чрез игла, опряна до гъвкава мембрана, пренася информацията върху въртящ се цилиндър. С появата на цилиндрите, които първоначално са с метално покритие, а после се изработват от восък, започва да се появява интерес към разпространението на музика. Първоначално всеки цилиндър е записван индивидуално и на живо. Восъчният цилиндър на Александър Бел прави възможно тиражирането от калъп.

Грамофонна революция

Плочата е следващият скок в звукозаписа. Емил Берлинер патентова грамофона през 1887 г. Плочите са по-устойчиви и имат по-голяма площ за записване. Звукът им е по-силен и качествен. До средата на 1950-те г. бакелитовата грамофонна плоча е основният формат за звукозапис. През 1948 г. Columbia Records въвеждат дългосвирещата винилова плоча. Тя се просвирва при скорост 33 ⅓ оборота в минута, размерът е 12“, което означава повече информация, тоест повече музика с по-голям динамичен и честотен обхват. В ерата на грамофонната плоча се променя и начинът, по който улавяме звука. Едисон патентова микрофона още през 1877 г., а първите електрически записи датират от 1920-те. Развиват се електрическите микрофони и усилватели. Звукозаписът се превръща от акустично-механичен процес в електрически.

Звук на лента

В средата на 1940-те светът се запознава с магнитната лента. Няколко години по-късно тя е стандартът в звукозаписната индустрията и радиото. С много по-богат звук, подобрен динамичен обхват и много по-голяма продължителност на записа, новият формат позволява редакция, монтаж и манипулиране на аудиото. Магнитната лента позволява изтриване и многократна употреба. Появата й довежда до установяването на стереофонията, а в последствие и на многоканалния звук. Това драстично променя студийната работа, филмовата индустрия и радиото. Лентата позволяват овърдъбове и други студийни експерименти. Установяват се практики като смесване и мастъринг. През 1963 г. Лу Отенс и екипът му във Philips представят аудиокасетата. Изобретението буквално слага музиката в джоба на целия свят и прави възможен бързият презапис и обмен на музика.

Дигиталната ера

През 1970 г. Джеймс Ръсел патентова първата дигитална система за запис и възпроизвеждане на звук, която довежда до създаването на компакт диска. През 1971 г. в Япония, д-р Такеаки Аназауа, инженер в Denon осъществява първите комерсиални, дигитални аудио записи. През 1982 г. се появяват CD-тата и за пореден път звукозаписната индустрия се обръща с главата надолу, заради превъзхождащото им качество, светаквичният тираж и компактният размер. Пазарът на плочите бързо се свива. Заради по-ниската си цена аудиокасетите оцеляват, дори се появяват дигиталните DAT касети, които намират приложение в лайв и студио звукозаписа. Появата на компакт диска води до производни формати като Super Audio CD, Minidisk, DVD и т.н. Започва бясно развитие и на дигиталните студийни технологии – аудио конвертори, интерфейси, хард дискове, дигитални ефекти и инструменти, звукозаписен софтуер. През 1981 г. британският инженер и музикант Тони Банкс създава първият DAW (Digital Audio Workstation). Дигиталните технологии демократизират всички аспекти от създаването, слушането и разпространението на музиката. Лейбълите, радиото и телевизията все по-малко диктуват вкуса на слушателя. Музиката вече няма нужда от посредник, а пристига директно от домашното студио на музиканта в телефоните и компютрите ни.

Развитието на звукозаписа има огромно културно отражение. Технологиите ни позволяват да документираме не само творчеството си, но и света около нас. Аудио архиви и библиотеки, като тези на BBC например, увековечават звуците на десетки видове и фолклорът на различни племена и народи. Живеем във време, в което звукозаписът продължава да се развива, технологиите са все по-мощни и по-достъпни от всякога. Дори доскоро забравената, аналогова техника бележи своеобразен ренесанс. С други думи, имаме всичко необходимо, за да не спираме да слушаме и да творим.