От моно до съраунд – кратка история на звука

През последните години висококачественият звук, който съпътства ежедневието ни е приет за даденост. Интернет дава достъп до нови или класически албуми, които често звучат също толкова добре колкото, ако ги чуем на физически носител. Само двадесет години по-рано нещата не стояха съвсем така и в следващите редове ще се спрем на ключови моменти от историята на звука, за да помислим какво ни очаква в бъдеще.

В началото бе моно-то

Експериментите със звукозаписа започват в края на XIX век. От фоноавтографа на Едуард-Леон Скот де Мартинвил, през фонографа на Томас Едисън, та чак до грамофонната плоча на Емил Берлинер, всички записи от това време са монофонични. Тоест, всички инструменти, гласове и звуци са смесени заедно, за да бъдат просвирени от един говорител. Фактът че всички елементи в записа идват от един и същи източник далеч не е основният проблем на ранните записи. Качеството на записващите устройства и носителите също е далеч от перфектното. Все пак, те носят духа на една отминала, но важна ера.

Смесването в моно се практикува и до ден днешен. В моно звука липсва усещането за дълбочина и пространство, няма как да се възползвате от стерео ефекти като reverb, delay, imaging и т.н., но чрез едноканален миксинг може да се справите с проблеми като фазиране или честотно маскиране. Ако едно парче звучи добре в моно, то със сигурност ще звучи добре на всякакъв тип говорители. Ще се изненадате колко хора слушат музика в моно – блутут колони, говорителите на летището или в магазина, радиото в колата, понякога дори озвучаването в любимия клуб.

Стерео картината на Блумлайн

Британският инженер Алан Блумлайн е мозъкът зад изобретяването на стереофонията, макар да има сведения за сходни експерименти в Германия. През 30-те на XX век той патентова своето откритие, но умира преди да създаде говорители, които могат да постигнат убедителен стерео ефект. Близо две десетилетия идеята му тъне в забвение, но за щастие мисията му бива продължена. През 1950 г. се появяват и първите стерео грамофонни плочи, но развитието на формaта ще продължи и през следващите десетилетия.

Първите опити за стерео записи са доста проблематични. Често в центъра на звуковата картина сякаш има дупка. Лейбълите започват да издават албуми в моно и стерео вариант, а резултатите варират. Легендарният „A Love Supreme” на John Coltrane в моно звучи много по-естествено и органично от стерео версията, при която чуваме саксофона вляво, пианото и баса в средата, а барабаните изцяло вдясно. Макар хардкор феновете на The Beatles да се кълнат в моно албумите им, техният „Abbey Road” от 1969 излиза само в стерео, защото двуканалният звук е използван като композиционен елемент. Стереото довежда звукозаписа до следващото му ниво на развитие – той става част от творческия процес. Целта е създаване на музикални продукти, които са композирани, аранжирани и продуцирани за слушане в домашни условия. Звукозаписът вече не е само средство за документиране на музикални изпълнения.

Дигиталната ера и пространствения звук

Експериментите с многоканални озвучителни системи започват в кино индустрията още през 1950-те. Към тях проявяват интерес и композиторите на експериментална електроакустична музика от същия период. През 1967 г. Pink Floyd изнасят първият рок концерт с квадрофоничен звук, а 15 години по-късно вечният експериментатор Брайън Ино издава албума „Ambient 4: On Land”, в чиято обложка има инструкции как да си направим сами три-канална аудио система. Съраунд конфигурациите от типа 5.1 или 7.1 имат същия недостатък като стерео говорителите – слушателят трябва да е на определено място, за да усети максималния ефект.

През последните десет години, най-горещата тема в съраунд аудиото е Dolby Atmos. В този формат озвучителните тела губят традиционните си роли като канали (ляв, десен, център и т.н.). За него не се смесва като се изпращат определени инструменти, групи инструменти или звуци към даден канал, защото Dolby Atmos работи с аудио обекти, които се разполагат в триизмерно звуково пространство. Spatial Audio технологията на Apple също ви позволява да чуете любимите си албуми по съвсем нов начин с устройства като 3rd Gen AirPods, AirPods Pro, Beat Fits Pro или Apple TV 4K.

Съраунд технологиите едва ли ще намерят приложение във всички музикални жанрове, но поп музиката и електрониката със сигурност вече се възползват от техния потенциал, не само на запис, но и на живо. The Sphere (Лас Вегас), Ministry of Sound (Лондон), MONOM (Берлин) и Envelop (Сан Франциско) са малка част от залите, които предлагат многоканално концертно озвучаване, където артистите могат да разгърнат своите музикални идеи в 360 градуса.